Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
| The Washington Post: Човекът е твърде слаб, за да помни Аушвиц | ||||||
| ||||||
| Наскоро принц Хари, за чието възкачване на британския престол е достатъчно да се случи нещо с наследника, се появи на маскен бал с нацистки костюм. И ние научихме за това само поради факта, че някой го снима и тази снимка се промъкна в английските таблоиди. За ден-два историята отвлече вниманието на вестникарите от действително сериозните и важни неща, като например сексуалните похождения на министрите от кабинета. Нямаше да сбъркат, обаче, ако се бяха позанимавали малко повече със случката, защото нашият не особено умен принц не е нищо повече от дете на новия век, което не се вълнува от нищо, станало през миналия век. Днес настъпи 60-та годишнина на едно от най-важните събития от миналото столетие - освобождението на Аушвиц. Тази седмица Организацията на Обединените нации вече отдели на датата дължимото внимание, но повечето хора в повечето страни на света изобщо не вникнаха в него и дори не разбраха защо им напомнят за него. И аз ги разбирам. Аушвиц, да не говорим за холокоста като цяло, е торкова огромен товар от жестоки спомени, че човешкия мозък на практика не е в състояние да го обхване. Мислейки за Аушвиц, понякога забравяш да мислиш за Бог. Отдавна вече Аушвиц бавно, но сигурно се отдалечава от нас - помнят го на официално равнище, но упорито го забравят на лично. И разказите за него, и книгите, и филмите срещат едно и също уморено мърморене: добре де, знаем, оставете ни на мира. Така и инфантилното въображение на Хари, принца на нашето кралство, го накара да облече нацистката униформа без да изпита нито капка срам или безпокойство - сякаш холокостът, подобно на граф Влад Дракула, Набиващия-на-Кол, е превърнат от изчадие адово в популярен комикс. А по друг начин е твърде трудно да се справиш с това. Споменът за Аушвиц винаги е с мен. Бил съм там, чел съм литература. Но даже и да не го бях правил, самата мисъл, че на земята има място, където евреи и хора от други националности са убивани с милиони, винаги ще нахлува в съзнанието ми, когато някой спомене колко благосклонно е провидението и колко милостив е Господ Бог към хората. И от дете не преставам да питам равините в църковното училище: защо стана това? как можа да се случи? обяснете! Но никой не дава отговор. Много хора си задавха същите въпроси след неотдавнашното разрушително цунами. Някои упорито се опитваха да намерят отговор от гледна точка на Закона Божий: Как можа Той да допусне такова нещо? Та нали загинаха деца. Младенци. Що за Бог Всемогъщ е Той? Но тези въпроси постепенно ще започнат да отпадат от хорските уста по същия начин, както отначало отпадат от първите страници на вестниците, а след това съвсем изчезват от пресата. След известно време цунамито ще се превърне просто в част от историята. Страхувам се, защото не мога да разбера за себе си какво е Аушвиц и затова Аушвиц лежи като огромен камък на пътя на нашата вяра във всемилостивия Бог - както каза президентът в своята реч при встъпването в длъжност - "в справедливия Бог". Ние постоянно го слагама там, където му е лесно да се изплъзне от паметта или да се превърне в нещо подобно на мимолетния спомен за далечна война, който навява стар паметник на градския площад. От тези, които напомнят за него, ще се отдръпват като от досадни мухи и когато умре и последният оцелял от Аушвиц (макар че тези, които са оцелели там, са невероятно силни хора), заедно с него ще остане в миналото и нашето задължение да помним. Какво облегчение, ще кажат всички останали. И тогава, малко по малко, Аушвиц ще угасне в умовете на хората и ще стане някакво събитие, случило се някога си през миналия век с хора, които и без това са били незначителни - евреи някакви, цигани, хомосексуалисти... най-вече с такива. За повечето хора Аушвиц ще стане - както вече става - прекалено тежък исторически товар, непоносимо бреме на истината не само за това какви искаме да станем ние, хората, но и за това, какви можем да станем. Принц Хари просто махна с ръка и отхвърли тези мисли. Ще дойде ден, и, страхувам се, ние ще направим същото и тогава, както вече стана в Руанда и Сребреница - това ще се повтори отново. И отново. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
